Вярвате ли в съдбата? Вярвате ли в това, че всеки има предназначение в този живот и че няма случайни неща…? Аз вярвам в това, че човек има определен път, който му е предначертан по рождение и зависи само и единствено от него, дали ще има смелостта да го последва и волята да го извърви! Аз вярвам в родените шампиони!
Още от ранна детска възраст личи към какво е талантливо едно дете. Някой обичат спорта, други са по-любопитни и ученолюбиви, трети се изявяват в различни изкуства като рисуването и актьорското майсторство. Специално за шампионите смятам че трябва да имат любов към спорта от ранна детска възраст. Тя остава за цял живот, като възпитава и изгражда един силен характер, благодарение на който тези деца и по-късно зрели хора постигат успехите си в живота и създават собствени семейства. Освен всичко останало, чувството да предизвикваш себе си, като постоянно се опитваш да разширяваш границите на собствените си възможности е уникално. Изненадваш себе си, като се стремиш да си по-добър от вчера, а после си казваш, леле, докъде ли още мога да стигна… не само на физическо, но и на душевно ниво. Разбираш, каква огромна сила е човешката воля и страстта за развитие. Вярвам, че вътрешното усещане да си шампион е по рождение, като доказателство за това са стотици големи шампиони в различни спортове, които по един или друг начин са предавали смисъла на думите на Мохамед Али: „Шампион не се става в залата. Шампионското се носи вътре в човека. Това е желание, мечта, визия.“
Ще ви дам три основни мотивираши мисли, до които сам съм достигнал и вярвам, че могат да помогнат на всеки шампион:
1. “Вярвай в себе си!” /Аз съм роден за велик шампион и ще бъда от топ атлетите в света!/
2. “Спорта дава точно толкова, колкото ти си готов да му дадеш!” /Не всеки го прави, защото няма правилната визия за себе си, няма необходимата страст към спорта и не е достатъчно смел да преследва мечтите си!/
3. “Трудът се възнаграждава винаги накрая!” /Когато си вложил толкова много усилия, средства и време, дал си 110% от себе си и те прецакват заради странични фактори! Когато почти си загубил надежда, че има смисъл, тогава трудът се възнаграждава!/