Усещането да се готвиш за световно първенство е толкова вълнуващо, че ми напомня емоциите от първото ми състезание по фитнес. Много пъти са ме питали, от къде намирам мотивация, но истината е, че всеки човек е различен и няма универсална рецепта. Нещата са много по-сложни и не зависят само от човека, а и от препятствията, през които го кара съдбата да премине…
Веднага ми изникват в съзнанието примери трудните житейски пътища на Дориан Йейтс и Кевин Леврон. Когато човек е притиснат до стената или стигне до дъното, няма накъде повече, освен да се довери на инстинкта си за оцеляване, да продължи да се бори или да умре. Така стоят нещата буквално, защото в света на спорта няма място за слаби души, има само едни смели и безстрашни войни, които са готови да жертват и себе си в името на това да постигнат мечтите си, защото не могат да се примирят с посредствения живот. Те вече са си научили урока, защото вече са били смазани от травми в детството или смърта на близки хора, както се случва в животите на атлетите, които дадох за пример. Те вече не искат да бъдат подхвърлени безразборно от съдбата, а искат да й дадат добър урок, като се завърнат по-силни от всякога. И друг път съм писал по темата, че по-могъща сила от човешкото страст за развитие няма и наистина е така! Не казвам, че е задължително да се имал трудно минало, за да бъдеш успешен спортист, но в 99% от случаите е точно така. Съветвам всеки, който търси мотивация, да си спомни за тежките моменти, каквито и да са били те… сигурен съм, че там ще я намери. Великите, цели изискват и големи жертви, да трудно ще е, може се наложи да преминете през ада и да продължите, но това ще е толкова вълнуващо, че дори няма да се замислите.
Затова, поставяйте си нови и по-големи цели, развивайте се и живейте в истинския смисъл на думата. Победителите не са хора, които никога не губят, а са хора, които никога не се отказват!!!