Моето лично мнениe за анаболните стероиди и състезанията…

Да си признаем, че спорта в истинският му вид отдавна е изчезнал, т.е. да победи атлета, който е по-талантлив и е тренирал повече…От край време спорта е обвързан с допинг и изказването по телевизията, от онзи ден, на двукратният световен шампион в свръхтежка категория Николай Валуев ме накара да настръхна:
“Повечето медалисти от олимпийските игри в Рио имат медицинска бележка, че са болни и трябва да се лекуват, чрез анаболни стероиди! Тези, които нямат такава бележка са нарушители на правилника!“
Във всички спортове присъства факторът допинг, особено в културизма. Самият аз тренирах чисто 16 години от живота ми, преди да се „хвана на хорото“, за да видя от личен опит, как се готви състезател във всички етапи от подготовката.
Малко са мечтателите, които решават да се конкурират без препарати с другите атлети в спорта. Няма да забравя и изказването на Тереза Маринова – българска лекоатлетка, която на летните олимпийските игри в Сидни през 2000 г. печели златен медал в дисциплината троен скок, а именно:
„Ако дадете допинг на хората, които тренират на този стадион, те няма да станат олимпийски шампиони, защото шампион се става само когато даваш 110% от себе си всеки ден в тренировки!“
По този път съм решил да поема, пътя на почитателите на спорта в чистият му вид. Освен всичко останало, смятам че натуралната мускулатура е доказано по-функционална и красива! При нея освен моментна сила имаме силова издръжливост и експлозивна сила. От там имаме една специфично издължена форма на мускула, което доказва неговата функционалност. Вярно, натуралното трупане на мускулна маса става три пъти по-бавно и по трудно, но великите цели си искат своето време. Специално в културизма може да се състезаваш докато си жив, така че, млади хора, търпението е злато. Рим не е бил построен за ден! Бъдете умни и си пазете здравето!

Сподели в: