Невероятно е какви физически трансформации може да постигне човешкият организъм, но мисля че има нещо още по-впечатляващо, а именно способността му да се адаптира. Към различни натоварвания, храни и условия на живот.
Още от ранните ми години в спорта, когато се занимавах с лека атлетика, забелязах как с всяка тренировка мога да издържам все по-голямо разстояние на бягане или да избягам едно и също разстояние за по-добро време. Това може да се тества от всеки човек, като гарантирам, че след първите няколко бягания (да кажем на 1км разстояние), всеки път това ще става все по-лесно. При по-дълги разстояния (5-10-20км) се получава едно „претръпване“, черния дроб е изразходил отдавна всички хранителни запаси в организма и след 50тата минута бягане, започва да изгаря активно мазнини (крайният източник на енергия). Мозъкът изпраща фалшиви сигнали, за да ни накара да спрем, имаме чувството че ще припаднем, но нека продължим още 50-100 метра и ще видим, че можем и още…
След това съм забелязал същото нещо и в бокса, на прага на изтощението, когато вече съм играл 10 рунда спаринг и преди това още 5 рунда чувал, много пъти съм си мислил, че ще припадна от умора, а всъщност не искам да се откажа, все пак имам противник, адреналинът ме държи, продължавам и така виждам, че всъщност мога и още….
В сегашно време съм 7-ма поредна година фитнес състезател и си спомням, че съм имал няколко момента, в които съм си мислил, че тази година ще е последна и след това вече ще спра… Да, но не се получава така, явно месец-два пауза между подготовките ми е напълно достатъчен, за да набера нови сили и да продължа напред. Радвам се, че съм го направил, защото вярвам, че мога да постигна още много. Колкото повече човек се труди в една посока, целенасочено, толкова по-голям опит придобива в това нещо, опознава себе си и може да се усъвършенства.
По отношение на храненето, човешкият организъм може да се настой да живее с 200 калории на ден, както и с 5000 калории на ден… Тук въпросът е много сложен, кой какви цели иска да постигне и какви нужди има организма му (тъй като всеки е индивидуален), за да постигне тези цели без да си навреди на здравето. Да, можем да живеем с една краставица на ден, но колко дълго и какви ще са последствията, най-вероятно фатални… Затова балансът е ключов във диетите и лишаването на организма от каквото и да било е вредна тактика, и носи своите последствия на хормонално ниво, проблеми с храносмилането, травми и много други нежелани ефекти.
Видовете тренировки също са една безкрайна тема, но нашият организъм отново ни предоставя възможността да тренираме каквото и да е, в каквито и да е условия. Дали ще сме в Африка на 50 градуса жега или в Русия на -50 градуса студ, няма проблем, нашето тяло отново ще намери начин да се пригоди и да ни осигури възможността да правим каквото и да е, където и да е.
От толкова гледни точки излиза, че способността за адаптация на човешкия организъм е наистина невероятна, може би като на нито един друг организъм на планетата… Ако имаме здравето и времето, бихме могли да постигнем всичко.